четвъртък, 15 октомври 2009 г.

Blog Action Day 2009...

Cilmate Change.

Нали пак се амбицирах да се включа в масовката...

Няма как да го кажа по-добре от Ал Гор, не и както той го казва в An Inconvinient Truth (Неудобната истина). Този филм ми подейства силно, впечатли ме и ме изплаши много! Много актуален е за настоящата тема и горещо го препоръчвам на всеки, на когото му пука. Не за друго, ами защото ще започне да му пука още повече.



Родена съм и живея в София - един от най-замърсените и пренаселени градове в България (една иначе толкова красива страна). Притеснявам се, че виждам въздуха, който дишам, а и ме потискат мъглите и гадният смог над града. Правя каквото мога, за да предотвратя тези неща - опитвам се да събирам боклука разделно, но уви! в квартала съвсем за кратко имаше от онези разноцветните кофи, после явно фирмите, които отговарят за тях, се отчаяха от безхаберието, несъобразителността и глупостта на населението и ги махнаха; старая се да се включа в някоя и друга инициатива и да добавя капчица свое в чашата за глобалното добро - Earth Hour, Blog Action Day 2008 и 2009, tck (за което още не съм, но предстои да се похваля и да разкажа) и се надявам по някакъв начин да повлияя на други хора и да ги накарам да се замислят; изписвам листовете хартия до последния сантиметър и после разбира се ги рециклирам; гледам да се обличам повечко и се увивам в разни одеяла, избягвайки да пускам печката сега, когато рязхо застудя; вече не се къпя по цял час, както когато бях малка и обичах просто да си седя под течащата вода... Но какво от това? Да, моята съвест е чиста, но това не е от значение за никой друг, освен мен. Така е защото всъщност не аз лично имам вина за промените в климата и глобалното затопляне. Той си го каза човекът - огромният процент въглероден диоксид и вредни газове, изхвърляни в атмосферата, е дело на Америка. И отново: какво мога да направя аз? Нищо по същество :( Не мога да отида и да им променя политиката (фирмена и правителствена), нито да им влея акъл в главата, не мога да ги избавя от алчността им (която между другото според мен е един от най-сериозните пороци и причина за голяма част от несправедливостите и проблемите в днешния свят). И да протестирам на място не мога, и да отида да направя преврат не мога, бомба да пусна не мога. Чувствам се безсилна... и си пиша в блога доколкото ми стига бедния речник... Колко петиции съм подписала и аз не знам, а дали някога ще има резултат?

Дали има смисъл... или сме обречени?

~~~

Доста хаотично, но още не съм се организирала достатъчно след началото на учебната година и не съм съвсем ефективна в нищо, а и пак нямах време да обмисля поста си, и пак изписах първите мисли, които ми дойдоха в главата. Добре, че не ми е никак голяма аудиторията :р

~~~

В заключение: Think Green, people! Дори да не е с много, винаги има как да се помогне (според поговорката: "Капка по капка - океан става.")! Всеки като направи каквото му е по силите, може пък и да се избавим от сигурната смърт в собствената си мръсотия. Да си измием ръцете (както е направил Пилат) и да си живеем с чиста съвест! Pay it forward!

четвъртък, 8 октомври 2009 г.

Лирическо отклонение



Edward Norton - един невероятен актьор, неслучайно ми е сред любимите;
25th Hour - силен филм с негово участие, а горният монолог е толкова добър, че ти се запечатва в съзнанието задълго.