http://xkcd.com/680/Ех... Цял живот ще сме така :D
Честита Коледа на всички и весело посрещане на Новата година и всички останали наближаващи празници!
петък, 25 декември 2009 г.
X-Mas
http://xkcd.com/680/Ех... Цял живот ще сме така :D
Честита Коледа на всички и весело посрещане на Новата година и всички останали наближаващи празници!
понеделник, 30 ноември 2009 г.
London, baby!
Пет дни от миналта седмица прекарах в един от най-невероятните градове на света - Лондон, където бях на гости на мой приятел. Прекарах наистина страхотно и съм много много благодарна на Данко, че ме покани и ми показа толкова хубави неща и ми разказа толкова много! :)) Постарах се да опитам от всичко или поне от колкото мога повече неща, да отида на колкото е възможно повече места, но определено пет дена за Лондон са крайно недостатъчни!
Другото вълнуващо събитие беше първото в живота ми пътуване със самолет. Вълнуващо беше за мен, да :) Отгоре се разкриват уникални гледки и през деня, и през нощта.
Видях и контраст, много остър контраст между живота в Англия и този в България. Ядосвам се и не мога да си обясня изцяло положението тук :(
П.П. Отново искам да напомня за утре - 1.12 - световен ден за борба против СПИН. Пазете се, хора!
Другото вълнуващо събитие беше първото в живота ми пътуване със самолет. Вълнуващо беше за мен, да :) Отгоре се разкриват уникални гледки и през деня, и през нощта.
Видях и контраст, много остър контраст между живота в Англия и този в България. Ядосвам се и не мога да си обясня изцяло положението тук :(
П.П. Отново искам да напомня за утре - 1.12 - световен ден за борба против СПИН. Пазете се, хора!
вторник, 3 ноември 2009 г.
вънка вАли снек...
... а аз за дъги ще ви говоря :D
Честит първи по-сериозен сняг (поне на софиянци :р)! Аз обаче наистина искам да говоря за дъги. Откакто бях малка, много се впечатлявам, когато има дъга. Има нещо приказно в този природен феномен...
Една от най-красивите дъги, която си спомням да съм виждала, се получи в София преди около 2-3 седмици. Даже успях набързо да я заснема:
Честит първи по-сериозен сняг (поне на софиянци :р)! Аз обаче наистина искам да говоря за дъги. Откакто бях малка, много се впечатлявам, когато има дъга. Има нещо приказно в този природен феномен...
Една от най-красивите дъги, която си спомням да съм виждала, се получи в София преди около 2-3 седмици. Даже успях набързо да я заснема:
*88
Българският мобилен оператор, чиито услуги използвам, е Mtel. Не че са ми любимци, не че тарифите са им най-изгодни, просто са монополисти - от най-дълго време са завзели пазара в страната и са прилъгали повечето ми приятели (от там и мен) в Loop мрежата. Освен Loop имам и sim-карта Prima още от времето, когато нямаше нито Globul, нито Vivatel (a.k.a. Vivacom). Нея си я пазя, защо доста хора, с които нямам постоянен контакт, имат този номер. Предплатените услуги са по-слабо използвани, нормално е. По-скъпо излизат и са по-неудобни за постоянна употреба.
Преди около 2 месеца получих sms на Примата - обаждането на номер 1111 (който ползвах, за да проверя наличната ми сума в картата и срокът й) станал платен. "Алчни скъпари" - казах си. "Явно почти никой вече не ги ползва тези Прими и са на загуба, щом така са решили да печелят о.0"
Какво се случва вчера вечерта: Звъня от Loop-а на *88 (номер, чрез който можеш да разбереш почти всичко за своята карта и да (де)активираш множество услуги - доста удобно), понеже искам да разбера повече за услугата роумниг и дали е активирана при мен. В този момент мацката-машина отсреща най-учтиво ми споменава, че така между другото, всяко обаждане към *88 вече се таксува по 0.024лв. Нямаше да е добре за моето психическо здраве, ако й се бях разкрещяла... Но не знам какво друго заслужават тези... хора от Mtel за тяхната наглост! Можеха да пратят sms-че, а не да ме поставят пред свършен факт със скъпоценните им 2.4 стотинки! (Между другото, това е цената на три минути разговор с който и да е от Loop или който и да е от трите номера от "семейство и приятели"!) Ами ако бях на 2-3 стотинки от лимита ми? К'во правим?
Не си мислете, че въпросът е в тези две цяло и четири откраднати стотинки. За Mtel явно е, но за мен въпросът е принципен! С действия като това показват своите неуважение и непукизъм към клиентите си. Лишават ни от услуги, държат безбожно високи цени и изобщо не се стараят да си пазят клиентелата. Защо ли? Ами защото могат!
П.П. За още Мтел-ски мизерии четете тук и тук.
Преди около 2 месеца получих sms на Примата - обаждането на номер 1111 (който ползвах, за да проверя наличната ми сума в картата и срокът й) станал платен. "Алчни скъпари" - казах си. "Явно почти никой вече не ги ползва тези Прими и са на загуба, щом така са решили да печелят о.0"
Какво се случва вчера вечерта: Звъня от Loop-а на *88 (номер, чрез който можеш да разбереш почти всичко за своята карта и да (де)активираш множество услуги - доста удобно), понеже искам да разбера повече за услугата роумниг и дали е активирана при мен. В този момент мацката-машина отсреща най-учтиво ми споменава, че така между другото, всяко обаждане към *88 вече се таксува по 0.024лв. Нямаше да е добре за моето психическо здраве, ако й се бях разкрещяла... Но не знам какво друго заслужават тези... хора от Mtel за тяхната наглост! Можеха да пратят sms-че, а не да ме поставят пред свършен факт със скъпоценните им 2.4 стотинки! (Между другото, това е цената на три минути разговор с който и да е от Loop или който и да е от трите номера от "семейство и приятели"!) Ами ако бях на 2-3 стотинки от лимита ми? К'во правим?
Не си мислете, че въпросът е в тези две цяло и четири откраднати стотинки. За Mtel явно е, но за мен въпросът е принципен! С действия като това показват своите неуважение и непукизъм към клиентите си. Лишават ни от услуги, държат безбожно високи цени и изобщо не се стараят да си пазят клиентелата. Защо ли? Ами защото могат!
П.П. За още Мтел-ски мизерии четете тук и тук.
четвъртък, 15 октомври 2009 г.
Blog Action Day 2009...
Cilmate Change.
Нали пак се амбицирах да се включа в масовката...
Няма как да го кажа по-добре от Ал Гор, не и както той го казва в An Inconvinient Truth (Неудобната истина). Този филм ми подейства силно, впечатли ме и ме изплаши много! Много актуален е за настоящата тема и горещо го препоръчвам на всеки, на когото му пука. Не за друго, ами защото ще започне да му пука още повече.
Родена съм и живея в София - един от най-замърсените и пренаселени градове в България (една иначе толкова красива страна). Притеснявам се, че виждам въздуха, който дишам, а и ме потискат мъглите и гадният смог над града. Правя каквото мога, за да предотвратя тези неща - опитвам се да събирам боклука разделно, но уви! в квартала съвсем за кратко имаше от онези разноцветните кофи, после явно фирмите, които отговарят за тях, се отчаяха от безхаберието, несъобразителността и глупостта на населението и ги махнаха; старая се да се включа в някоя и друга инициатива и да добавя капчица свое в чашата за глобалното добро - Earth Hour, Blog Action Day 2008 и 2009, tck (за което още не съм, но предстои да се похваля и да разкажа) и се надявам по някакъв начин да повлияя на други хора и да ги накарам да се замислят; изписвам листовете хартия до последния сантиметър и после разбира се ги рециклирам; гледам да се обличам повечко и се увивам в разни одеяла, избягвайки да пускам печката сега, когато рязхо застудя; вече не се къпя по цял час, както когато бях малка и обичах просто да си седя под течащата вода... Но какво от това? Да, моята съвест е чиста, но това не е от значение за никой друг, освен мен. Така е защото всъщност не аз лично имам вина за промените в климата и глобалното затопляне. Той си го каза човекът - огромният процент въглероден диоксид и вредни газове, изхвърляни в атмосферата, е дело на Америка. И отново: какво мога да направя аз? Нищо по същество :( Не мога да отида и да им променя политиката (фирмена и правителствена), нито да им влея акъл в главата, не мога да ги избавя от алчността им (която между другото според мен е един от най-сериозните пороци и причина за голяма част от несправедливостите и проблемите в днешния свят). И да протестирам на място не мога, и да отида да направя преврат не мога, бомба да пусна не мога. Чувствам се безсилна... и си пиша в блога доколкото ми стига бедния речник... Колко петиции съм подписала и аз не знам, а дали някога ще има резултат?
Дали има смисъл... или сме обречени?
~~~
Доста хаотично, но още не съм се организирала достатъчно след началото на учебната година и не съм съвсем ефективна в нищо, а и пак нямах време да обмисля поста си, и пак изписах първите мисли, които ми дойдоха в главата. Добре, че не ми е никак голяма аудиторията :р
~~~
В заключение: Think Green, people! Дори да не е с много, винаги има как да се помогне (според поговорката: "Капка по капка - океан става.")! Всеки като направи каквото му е по силите, може пък и да се избавим от сигурната смърт в собствената си мръсотия. Да си измием ръцете (както е направил Пилат) и да си живеем с чиста съвест! Pay it forward!
Няма как да го кажа по-добре от Ал Гор, не и както той го казва в An Inconvinient Truth (Неудобната истина). Този филм ми подейства силно, впечатли ме и ме изплаши много! Много актуален е за настоящата тема и горещо го препоръчвам на всеки, на когото му пука. Не за друго, ами защото ще започне да му пука още повече.
Родена съм и живея в София - един от най-замърсените и пренаселени градове в България (една иначе толкова красива страна). Притеснявам се, че виждам въздуха, който дишам, а и ме потискат мъглите и гадният смог над града. Правя каквото мога, за да предотвратя тези неща - опитвам се да събирам боклука разделно, но уви! в квартала съвсем за кратко имаше от онези разноцветните кофи, после явно фирмите, които отговарят за тях, се отчаяха от безхаберието, несъобразителността и глупостта на населението и ги махнаха; старая се да се включа в някоя и друга инициатива и да добавя капчица свое в чашата за глобалното добро - Earth Hour, Blog Action Day 2008 и 2009, tck (за което още не съм, но предстои да се похваля и да разкажа) и се надявам по някакъв начин да повлияя на други хора и да ги накарам да се замислят; изписвам листовете хартия до последния сантиметър и после разбира се ги рециклирам; гледам да се обличам повечко и се увивам в разни одеяла, избягвайки да пускам печката сега, когато рязхо застудя; вече не се къпя по цял час, както когато бях малка и обичах просто да си седя под течащата вода... Но какво от това? Да, моята съвест е чиста, но това не е от значение за никой друг, освен мен. Така е защото всъщност не аз лично имам вина за промените в климата и глобалното затопляне. Той си го каза човекът - огромният процент въглероден диоксид и вредни газове, изхвърляни в атмосферата, е дело на Америка. И отново: какво мога да направя аз? Нищо по същество :( Не мога да отида и да им променя политиката (фирмена и правителствена), нито да им влея акъл в главата, не мога да ги избавя от алчността им (която между другото според мен е един от най-сериозните пороци и причина за голяма част от несправедливостите и проблемите в днешния свят). И да протестирам на място не мога, и да отида да направя преврат не мога, бомба да пусна не мога. Чувствам се безсилна... и си пиша в блога доколкото ми стига бедния речник... Колко петиции съм подписала и аз не знам, а дали някога ще има резултат?
Дали има смисъл... или сме обречени?
~~~
Доста хаотично, но още не съм се организирала достатъчно след началото на учебната година и не съм съвсем ефективна в нищо, а и пак нямах време да обмисля поста си, и пак изписах първите мисли, които ми дойдоха в главата. Добре, че не ми е никак голяма аудиторията :р
~~~
В заключение: Think Green, people! Дори да не е с много, винаги има как да се помогне (според поговорката: "Капка по капка - океан става.")! Всеки като направи каквото му е по силите, може пък и да се избавим от сигурната смърт в собствената си мръсотия. Да си измием ръцете (както е направил Пилат) и да си живеем с чиста съвест! Pay it forward!
четвъртък, 8 октомври 2009 г.
Лирическо отклонение
Edward Norton - един невероятен актьор, неслучайно ми е сред любимите;
25th Hour - силен филм с негово участие, а горният монолог е толкова добър, че ти се запечатва в съзнанието задълго.
25th Hour - силен филм с негово участие, а горният монолог е толкова добър, че ти се запечатва в съзнанието задълго.
вторник, 29 септември 2009 г.
Ентусиазсъм
Отново смятам да се набутам между шамарите. Тази година темата е Climate Change.
Всеки е добре дошъл да се включи с каквото може, а на сайта http://www.blogactionday.org/en/takeaction може да намерите и няколко други идеи как с малко да допринесете за каузата. В следващия пост ще споделя коя от тях ми се стори най-забавна.
Ето и агитационното видео:
Blog Action Day is an annual event that unites the world's bloggers in posting about the same issue on the same day on their own blogs with the aim of sparking discussion around an issue of global importance. Blog Action Day 2009 will be the largest-ever social change event on the web. One day. One issue. Thousands of voices.Бре! Много амбизиозно и гъделичкащо стадното чувство. Ще участвам или поне ще се опитам да се представя по-малко зле от миналата година. Все пак темата за промените в климата ми е много по-близка от темата за бедността. (Чудя се дали това ме прави ужасен безчувствен човек? о.0)
Всеки е добре дошъл да се включи с каквото може, а на сайта http://www.blogactionday.org/en/takeaction може да намерите и няколко други идеи как с малко да допринесете за каузата. В следващия пост ще споделя коя от тях ми се стори най-забавна.
Ето и агитационното видео:
Германос измамници?
Много лоши неща чета напоследък за Германос - измамници били! Слава богу не съм от пострадалите, но след като научих за инициативата на bubust.seo-battle.com (за която научих от Как не се) и причините за нея, определено ще бъда внимателна и ще избягвам услугите на въпросния магазин. Другото, което се случи, е, че стадният инстинкт в мен се пробуди и реших да се включа в гугъл бомбата - в името на справедливостта и за правата ни като потребители , но и в името на блогването, трупането на постове и евентуалното популяризиране на това бледожълто Нещо ново...
Между другото, като става дума за неволи, през последните дни страдам от невежеството си относно работата с банки. "Практиката прави майстора" казват хората, затова се опитвам да приемам по-философски уроците (ударите) на живота (и UniCredit Bulbank), които май си ме "цакат с топла бира". :D
Между другото, като става дума за неволи, през последните дни страдам от невежеството си относно работата с банки. "Практиката прави майстора" казват хората, затова се опитвам да приемам по-философски уроците (ударите) на живота (и UniCredit Bulbank), които май си ме "цакат с топла бира". :D
сряда, 23 септември 2009 г.
Addiction
Мина средата на септември, "отива си лятото, идва есента", както пеят в една много хубава българска песен, позахладня и така нататък. Дойде времето на сериалите! Толкова време ги чаках! Толкова много, че чак бях позабравила как се развива сюжетът във всеки от тях и защо всъщност чакам новите сезони с такова нетърпение.
Сериали (нямам предвид латиноамериканските сълзливи сапунки - те са друг случай) започнах да гледам преди доста време, като се запалих по Lost. После беше бумът на Prison Break с неговия атрактивен първи сезон и чиито следващи три сезона бяха доста разочароващи и който за радост вече приключи. Запалих се по House M.D. и Heroes, след това изгледах всички сезони на култовия Friends (покрай тях нямаше как да пропусна Joey) и бях омагьосана от чара на Ally McBeal. След тях май спрях да подбирам. Family Guy, Two and a Half Men, The Big Bang Theory, How I Met Your Mother са ми сред любимите 20-минутни комедии, редом с Californication и Weeds. Всъщност критерият е да има повечко излезли сезони, защото винаги приключвам серийките за отрицателно време. Това лято ми дойдоха добре петте пълни сезона на Grey's Anatomy, преди това и Desperate Housewives. My favorite serial killer Dexter внася малко жанрово разнообразие в колекцията. От друг клас е и историческият The Tudors, обрисуващ подробно живота на английския крал Херни VIII. Изгледала съм и някои по-нискобюджетни и неизвестни сериали, като Merlin, Robin Hood и New Amsterdam, който май даже няма да оцелее сред конкуренцията, за да направи втори сезон. Не искам да забравям и The Penguins Of Madagascar - нещо като продължение на анимацията Мадагаскар.
И така, отново е вторник, все още гледам сериали и пак ще ги чакам да излязат другата седмица. Замислям се колко бързо минава времето, когато си го разделиш на епизоди между трета и четвърта серия на някой филм. Ами да - изплъзва ти се неусетно, както свършва който и да било филм, а междувременно животът си тече и изобщо не се съобразява ти Нancy Botwin ли гледаш как продава трева, Meredith Grey ли пак въздиша по McDreamy или Charlie Harper пак има разправии с леко смотания си брат. В този момент в съзнанието ми се прокрадва въпросът колко ли време от живота си съм прекарала, гледайки сериали/филми... Бързо изгонвам мисълта, защото наистина ме плаши!
Сериали (нямам предвид латиноамериканските сълзливи сапунки - те са друг случай) започнах да гледам преди доста време, като се запалих по Lost. После беше бумът на Prison Break с неговия атрактивен първи сезон и чиито следващи три сезона бяха доста разочароващи и който за радост вече приключи. Запалих се по House M.D. и Heroes, след това изгледах всички сезони на култовия Friends (покрай тях нямаше как да пропусна Joey) и бях омагьосана от чара на Ally McBeal. След тях май спрях да подбирам. Family Guy, Two and a Half Men, The Big Bang Theory, How I Met Your Mother са ми сред любимите 20-минутни комедии, редом с Californication и Weeds. Всъщност критерият е да има повечко излезли сезони, защото винаги приключвам серийките за отрицателно време. Това лято ми дойдоха добре петте пълни сезона на Grey's Anatomy, преди това и Desperate Housewives. My favorite serial killer Dexter внася малко жанрово разнообразие в колекцията. От друг клас е и историческият The Tudors, обрисуващ подробно живота на английския крал Херни VIII. Изгледала съм и някои по-нискобюджетни и неизвестни сериали, като Merlin, Robin Hood и New Amsterdam, който май даже няма да оцелее сред конкуренцията, за да направи втори сезон. Не искам да забравям и The Penguins Of Madagascar - нещо като продължение на анимацията Мадагаскар.
И така, отново е вторник, все още гледам сериали и пак ще ги чакам да излязат другата седмица. Замислям се колко бързо минава времето, когато си го разделиш на епизоди между трета и четвърта серия на някой филм. Ами да - изплъзва ти се неусетно, както свършва който и да било филм, а междувременно животът си тече и изобщо не се съобразява ти Нancy Botwin ли гледаш как продава трева, Meredith Grey ли пак въздиша по McDreamy или Charlie Harper пак има разправии с леко смотания си брат. В този момент в съзнанието ми се прокрадва въпросът колко ли време от живота си съм прекарала, гледайки сериали/филми... Бързо изгонвам мисълта, защото наистина ме плаши!
сряда, 2 септември 2009 г.
Life in Prison
Хайде малко самореклама:
О, не! Не съм го правила аз. Просто го намерих преди известно време не помня къде. Нямаше го в YouTube и се почувствах длъжна да си направя акаунт и да го кача. Много е забавно клипчето. Приятно гледане!
четвъртък, 27 август 2009 г.
+ / -
Много е хубаво да си имаш блог. :)
Много е лошо да не те бива в писането в него. :)
Много е хубаво да имаш цел. :)
Много е лошо да имаш безсмислени препятствия по пътя към нея. :(
Много е хубаво да се усмихваш. :)
Много е лошо усмивката ти да не е искрена. :(
Много е хубаво през лятото. :)
Много е лошо, когато то свършва. :(
Много е хубаво да имаш някой до себе си. :)
Много е лошо, когато той ти липсва. :(
Много е хубаво да си почиваш. :)
Много е лошо, ако междувременно се оказва, че просто си губиш времето. :(
Много е хубаво да си реалист. :)
Много е лошо, когато видиш как стоят нещата реално... :(
Много е лошо да не те бива в писането в него. :)
Много е хубаво да имаш цел. :)
Много е лошо да имаш безсмислени препятствия по пътя към нея. :(
Много е хубаво да се усмихваш. :)
Много е лошо усмивката ти да не е искрена. :(
Много е хубаво през лятото. :)
Много е лошо, когато то свършва. :(
Много е хубаво да имаш някой до себе си. :)
Много е лошо, когато той ти липсва. :(
Много е хубаво да си почиваш. :)
Много е лошо, ако междувременно се оказва, че просто си губиш времето. :(
Много е хубаво да си реалист. :)
Много е лошо, когато видиш как стоят нещата реално... :(
понеделник, 23 март 2009 г.
Часът на Земята
Където и да се намирате на земята, на 28 март в 20:30ч изключете светлините за 1 час - Часът на Земята, Earth Hour!
Борбата с глобалното затопляне е отговорност на всеки един човек и действията на всеки един човек са от значение. Защото "Спасението на давещите се е дело на самите давещи се". Посетете сайта на Earth Hour, вижте повече подробности за инициативата, станете част от глобалното събитие!
Борбата с глобалното затопляне е отговорност на всеки един човек и действията на всеки един човек са от значение. Защото "Спасението на давещите се е дело на самите давещи се". Посетете сайта на Earth Hour, вижте повече подробности за инициативата, станете част от глобалното събитие!
Аз ще глагувам ЗА Земята. А вие?!
петък, 20 февруари 2009 г.
In the last few days (or maybe even weeks) Beyonce rocks my world!
Започна се с прекрасната й песен If I Were a Boy. Малко по-късно - преди една седмица, в дискотеката чух и Single Ladies (Put a Ring On It). От вчера не мога да спра да слушам Halo, която чух преди време, но чак сега осъзнах колко е прекрасна.
Май съм омагьосана...
Много искам да чуя всички песни от новия й албум - I Am...Sasha Fierce!
А ето тук попаднах на 16 (fan-made) обложки за всяка от песните в албума.
Enjoy!
Започна се с прекрасната й песен If I Were a Boy. Малко по-късно - преди една седмица, в дискотеката чух и Single Ladies (Put a Ring On It). От вчера не мога да спра да слушам Halo, която чух преди време, но чак сега осъзнах колко е прекрасна.
Май съм омагьосана...
Много искам да чуя всички песни от новия й албум - I Am...Sasha Fierce!
А ето тук попаднах на 16 (fan-made) обложки за всяка от песните в албума.
Enjoy!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
