вторник, 29 септември 2009 г.

Ентусиазсъм

Отново смятам да се набутам между шамарите. Тази година темата е Climate Change.
Blog Action Day is an annual event that unites the world's bloggers in posting about the same issue on the same day on their own blogs with the aim of sparking discussion around an issue of global importance. Blog Action Day 2009 will be the largest-ever social change event on the web. One day. One issue. Thousands of voices.
Бре! Много амбизиозно и гъделичкащо стадното чувство. Ще участвам или поне ще се опитам да се представя по-малко зле от миналата година. Все пак темата за промените в климата ми е много по-близка от темата за бедността. (Чудя се дали това ме прави ужасен безчувствен човек? о.0)

Всеки е добре дошъл да се включи с каквото може, а на сайта http://www.blogactionday.org/en/takeaction може да намерите и няколко други идеи как с малко да допринесете за каузата. В следващия пост ще споделя коя от тях ми се стори най-забавна.

Ето и агитационното видео:




Германос измамници?

Много лоши неща чета напоследък за Германос - измамници били! Слава богу не съм от пострадалите, но след като научих за инициативата на bubust.seo-battle.com (за която научих от Как не се) и причините за нея, определено ще бъда внимателна и ще избягвам услугите на въпросния магазин. Другото, което се случи, е, че стадният инстинкт в мен се пробуди и реших да се включа в гугъл бомбата - в името на справедливостта и за правата ни като потребители , но и в името на блогването, трупането на постове и евентуалното популяризиране на това бледожълто Нещо ново...

Между другото, като става дума за неволи, през последните дни страдам от невежеството си относно работата с банки. "Практиката прави майстора" казват хората, затова се опитвам да приемам по-философски уроците (ударите) на живота (и UniCredit Bulbank), които май си ме "цакат с топла бира". :D

сряда, 23 септември 2009 г.

Addiction

Мина средата на септември, "отива си лятото, идва есента", както пеят в една много хубава българска песен, позахладня и така нататък. Дойде времето на сериалите! Толкова време ги чаках! Толкова много, че чак бях позабравила как се развива сюжетът във всеки от тях и защо всъщност чакам новите сезони с такова нетърпение.

Сериали (нямам предвид латиноамериканските сълзливи сапунки - те са друг случай) започнах да гледам преди доста време, като се запалих по Lost. После беше бумът на Prison Break с неговия атрактивен първи сезон и чиито следващи три сезона бяха доста разочароващи и който за радост вече приключи. Запалих се по House M.D. и Heroes, след това изгледах всички сезони на култовия Friends (покрай тях нямаше как да пропусна Joey) и бях омагьосана от чара на Ally McBeal. След тях май спрях да подбирам. Family Guy, Two and a Half Men, The Big Bang Theory, How I Met Your Mother са ми сред любимите 20-минутни комедии, редом с Californication и Weeds. Всъщност критерият е да има повечко излезли сезони, защото винаги приключвам серийките за отрицателно време. Това лято ми дойдоха добре петте пълни сезона на Grey's Anatomy, преди това и Desperate Housewives. My favorite serial killer Dexter внася малко жанрово разнообразие в колекцията. От друг клас е и историческият The Tudors, обрисуващ подробно живота на английския крал Херни VIII. Изгледала съм и някои по-нискобюджетни и неизвестни сериали, като Merlin, Robin Hood и New Amsterdam, който май даже няма да оцелее сред конкуренцията, за да направи втори сезон. Не искам да забравям и The Penguins Of Madagascar - нещо като продължение на анимацията Мадагаскар.

И така, отново е вторник, все още гледам сериали и пак ще ги чакам да излязат другата седмица. Замислям се колко бързо минава времето, когато си го разделиш на епизоди между трета и четвърта серия на някой филм. Ами да - изплъзва ти се неусетно, както свършва който и да било филм, а междувременно животът си тече и изобщо не се съобразява ти Нancy Botwin ли гледаш как продава трева, Meredith Grey ли пак въздиша по McDreamy или Charlie Harper пак има разправии с леко смотания си брат. В този момент в съзнанието ми се прокрадва въпросът колко ли време от живота си съм прекарала, гледайки сериали/филми... Бързо изгонвам мисълта, защото наистина ме плаши!

сряда, 2 септември 2009 г.

Life in Prison

Хайде малко самореклама:



О, не! Не съм го правила аз. Просто го намерих преди известно време не помня къде. Нямаше го в YouTube и се почувствах длъжна да си направя акаунт и да го кача. Много е забавно клипчето. Приятно гледане!